Днес в един форум попаднах на една мисъл. Та в нея става въпрос за илюзиите. И нали съм си осъзнат фантазьор, естественно ми направи впечатление. Цитирам я така както беше написана.

"Страшно е да се пуснеш от сухия клон. Страшно е да си признаеш, че тайничко си вярвал и си се надявал на илюзии, да си признаеш че си преследвал някакви химери. Страшно е когато илюзиите една по една започват да се стопяват защото няма зад какво да се скриеш. Страшно е и освобождаващо."

Много вярна мисъл, но ако се смени обекта или субекта на мисълта, може да има други безброй звучения освен уж единственното желано от автора. Човекът който я е написал също има своите илюзии. Така поднесена мисълта в публичното пространство е крайно неточна и неясна. Пък аз нали съм си осъзнат фантазьор, това си ми е специалност - илюзиите имам впредвид. Така оформена въпросната мисъл, за мене означава - "ей там в морето има една капка вода, намери я и ми я донеси"! 
Не знам защо въпросният човек си мисли /най-вероятно/ , че той самият е крайъгълният камък на Мирозданието в Макрокосмоса и мисълта му е самият планински кристал!? 
Драги ми друже, в илюзорният Свят в който живеем нещата трябва да се конкретизират или позиционират минимум от три места, иначе си остават празни приказки.... мъгла. или ...като следа от вятъра. 
Драги ми друже, наистина е страшно да се пуснеш от сухия клон. Но има повече от 1 причина човек да се пусне от сухия клон погледнато от точката на чистата логика. Човек може да се пусне от сухия клон по редица причини - 
-може да се е уморил, 
-може някой да го е подвел да се пусне, 
-може да е загубил контрол над ръцете си, 
-може да се е пуснал от сухия клон защото се е хванал за друг сух клон или спасително въже.?
Мисля изброените причини са достатъчни за да онагледя самоиюлюзията ти драги ми друже? Всяка една от изброените от мене причини имат безброй подпричини.
Наистина е страшничко да си признае човек самоилюзиите. Спор няма тук.  Но като осъзнат фантазьор, преживял и надмогнал Илюзията, знам, че една от най-голямите самоилюзии е да имаш доверие на хората. 
Вяра - да, доверие - никога.  Не крия, че нямам доверие на хората. На тебе - никак ти нямам доверие.  
Да вярваш в доброто начало в човека е едно, да му се довериш, че в критичен момент за него няма да вземе в твой ущърб решение е друго нещо драги ми друже.
Тази самоилюзия я преболедувах много тежко и то от много близки за мене хора. Единственно Бог е безгрешен, но и Той си има своите планове, често различни и от тези на който и да е Светец дори.  Доверието в хората е много измамно нещо, хумера както казваш, но ти влагаш много неориентирано съдържание в понятието. Човек си е егоизтичен по природа. Така е създаден от Твореца. Другото наименование на егоизма е инстинкт за самосъхранение. А от своя страна инстинктът за самосъхранение не е нищо друго освен Страх от смъртта. Започваш ли драги ми дружи вече да "зацепваш".???   Не е егоист, респективно страх от смърта няма само този човек който я е победил Смъртта. Ето точно тук мога напълно весело да ти кажа, че точно поради тази причина съм осъзнат фантазьор - осъзнавам напълно, че докато съм в плът ще бъда винаги егоист, винаги ще се страхувам от смъртта. Единсвенно Бог Отец не е егоист, защото няма плътско тяло което да самосъхрани. За мене не е страшно да си призная пред себе си, че съм егоист но в контролируеми от мене рамки. Единственно по тази причина действа закона за самосъхранение - Егоизма. Моля крайно настойчиво да не се бърка Егоизма на Егото с егоизма споменаван в махаленската разговорна реч!
Да, наистина когато загуби илюзиите си осъзнатият фантазьор няма зад какво да се скрие - така е. Това наистина е много страшен момент....:)))))) Тогава се налага просто да фантазираш осъзнато, съзнавайки, че с този акт на фантазията си заблуждаваш единственно и само околните около себе си, но не и самият себе си.  Точно това е моментът в който Съзнанието започва да твори. Поне са такива личните ми разсъждения. Този момент е наистина страшен , но и освобождаващ. Освобождаващ е за освободеното самосъзнание и много страшен за хората наоколо знаещи това. Защо? ... Защото хората започват напълно безпричинно да ограничават освободеното от илюзии Съзнание да си изразява мислите публично. :)))  Защото освободеното Съзнание има способността да застава огледално срещу субекта в  разговора и да изразява гласно чуждите страхове. А когато неподготвеното, потънало в собственните си илюзии Съзнание застане лице в лице със самото себе си - става страшно. Точно тогава такова Съзнание / казано по-простичко - човек/ използва цялата си власт, познание, сила само и само да не чуе собственните си страхове и нарежда - Млък...!!! И прави всичко възможно да се скрие. Дори може да стигне до много големи и тежки решения, включително и мисъл за убийство.



ПП:

Пиша тук в блога си с тайничката мисъл да прочетеш моето становище. Защото имам много сериозни подозрения, че от доста време се интерисуваш от мене, но гордостта ти, ти пречи за да си го признаеш!?. Много е въобразителен въпросният човек с предубеждението, че техническите средства са светая светих за четенето на мисли. :))))) Осъзнатият фантазьор може би има възможността да изразява само това което иска да чуят другите или ... контролирано да си "изпуска " мислите си ???  Може би ??? Помисли друже! 
Самият акт за насилственно ограничаване изявата на свободната мисъл, вече говори много.
Има и друг вариант обаче освен насилственното ограничаване изявата на свободната мисъл..... 
Ще подскажа мъничко -   "Правете прави мислите си!"  
Никой разумен не слага бент на буйна река, защото ще се насъбере вода и ... или бента ще скъса, или ще го залее и ще си направи ново корито/русло водата от реката. Освен ако не прави умишлен саботаж!?  

Явно не си човекът за когото съм го писал, щом не си разбрала посланието. Пък и написаното беше само философски разсъждения в зоната "от минус до плюс безкрайност". А истината е там някъде по средата .......