Цитат от друго място:


"С напредване в своето духовно израстване,човек получава все повече яснота,обяснения и прозрение за събитията и нещата,които го заобикалят и състоянието на страх почти изчезва или по-точно се редуцират до наличие на елементарни инстинкти за самосъхранение, заложени на подсъзнателно ниво.В този ред на мисли трудно може да се разбере градация от рода на страшно,по- …,най-… .
Безспорно обаче притесненията на човек си остават,но те са от съвсем друго естество:
примерно дали е постъпил по най-изчистеният и най-добрият (съгласно Вселенските закони) начин;притеснение относно дали се вършат навреме определени действия; притеснение да не би с определени действия да се опетни дадена Божествена идея или замисъл …и все неща от този род.Редно е да се каже,че притесненията се появяват определено в кризисни състояния,но като се има предвид,че последните рядко възникват и са с относително малка времева продължителност – нещата са доста поносими!
Най-трудно и тягостно за понасяне са периодите,когато човек няма Работа (главната буква не е случайна).
Да имаш потенциал,знание,опит,сили и енергии за служене,но да нямаш благоприятни условия да реализираш всичко това – мисля,че от това по-„страшно” няма!

Друг е въпроса,че и от такива ситуации има изход...
Поздрави!  "


Добре казано, но уви не мога да се съглася с крайния извод, че няма по-страшно. Има, но не искам да се задълбочавам в тъмните краски на словото. 
Иска ми се да навлезна колкото мога в изхода от такива ситуации. Там от където прочетах дадения цитат, би трябвало да се набляга повече на изходите от кризисните ситуации от колкото в това да се задълбочават и да се търсят категории като .... страшно, по-страшно, най-страшно, хипер-страшно и т.н.    Правилно е подчертано, че с напредването в своето духовно израстване, човек получава все повече яснота и...  т.н. в цитата. Щом е получил човек яснота за нещата, значи е помислил, приценил, притеглил "За" и "Против" нещата.
Но там от където го прочетах цитата, прави  впечатление контраста между много правилното говорене и диаметрално различното правене на нещата. Някакси останах с впечатление, че даден човек е натрупал, цитирам: .. " ... потенциал, знание, опит и енергия за служене, но няма благоприятни условия за реализация..."    -  ха, ами създайте ги правилните условия, бре!?
Защо така ми лъха на незавършеност на мислите!? Може би, незнание, може би заблуждение от неправилна и неточна информация ???
Едва ли човекът имаш всички тези изредени качества сам самичък по собственна воля ще се капсулира в бездействието си, ей така сам да си прави мръсно от мазохизъм - съмнявам се. Едва ли ако претижава накуп потенциал, знание, опит и енергия ще бездейства доброволно. Нали всичката тази енергия и нуждата ще го взриви отвътре,  ако има знанието и опита -  ще знае това? Значи причината за уж безпричинното бездействие трябва да се търси не в него. Защото може би натрупаният опит и знания му подсказват, че при така създадените външни фактори и условия ще е по-страшно ако подари безвъзмездно енергията си за безгранично служене. 
Тази енергия за служене във физически план не е безкрайна. Има си някакъв праг на безвъзмездно себераздаване. За него може би е видно, че външните фактори искат да го поставят в ситуация на безмилостно ограбване. Нещо което не се връзва, ама никак не се връзва с личностите/външни_фактори притендиращи за Духовност. 
Има един момент в българското мислене. Когато разберат, че някой човек е Духовен и има здрави Вътрешни принципи, се стремят да го изнудват с фразеологичния постулат ... " То нали при Господ всичко е безплатно!?"  При Господ - да, безплатно е от гледна точка на пари, защото те-парите, Там просто ги няма. Парите са земното разплащателно средство, не Господнето. Господ по лично виждане не борави с пари. Защо ми се струва, че разменната монета е може би ... страдание, лишения и прочие такива. Защото Господ не иска това което не е твое. Господ иска не точно страданието и болката, но за да "отиде" човек при Господ да почерпи от Него знание, опит, енергия - трябва да се откъсне от физическите си ангажименти по някакъв начин, докато си образно казано в Училището на Господа. Защото не може човек да носи две дини под една мишница. И ако е заработил с усърдието си Господ да му подари знание, опит, енергея - то мисля тези неща не са за самобслужване от лентяйте гонили, кариера, постове, земно богатство. И когато човек върнал се от Училището при Бога иска да се върне и приложи наученото - не, не може без наша санкция, казват псевдодуховните философи. Опитват се даже и на Бога да поставят условия на кого и колко Бог ще даде. Безумци !!!!   
Има една много хубава притча в Евангелието  -  ... " Дайте прочие Божието Богу, и кесаревото Кесарю".  Нека Кесаря да не търси на кого колко е дал Бог, защото и Кесаря е поставен от Бога и пак от Бога може да бъде сменен. Как? Технически въпрос, не философски е.
Тук много силно се изкушавам, чисто човешки да им кажа на такива философи -  ..Ами като е безплатно при Господ, отидете при Него да си вземете напълно безплатно опит, знание, сила и прочие способности. 
Другият вариант е -  платете на човека потрудил се да придобие в лишения способностите които Господ му е дарил за положеният труд.  Ще рече -  създайте човешки условия за човека, както създавате условия за вас си и не измервайте Божията щедрост в ламтежите си. 
Така виждам нещата в България аз - изцеждат те до дупка, а когато стане въпрос за възстановяване на чисто човешките сили  - аааа .. не може, роб си, колкото ти дадем. 
В почти повечето случай нищо не ти дават. Даже и още,... и още,... и още искат.  Докато дишаш. 
Ами тогава защо човек да им дава безвъзмездно!? Ако намери начин да се освобождава от натрупаната енергия ей така фют ... да я пусне някъде из Космоса или "консервира" някак си, по-добре ще бъде. Защото и да работи и да не работи все ще е захвърлен като непотребен парцал в калта. Тогава защо да работи повече от колокото Господ му е изискал??? Да пълни чужди джобове и собственниците им да се радват безплатно на живота, съсипвайки чуждия живот ли??? 
Разбира се, че винаги има рационален изход от ситуацията. Но много е важно каква ще е последващата така създадена ситуация. Никой да не чака уважение от човека който е унижил ей така заради кефа си, без разумна причина.
И така .... лека полека .... днес един ще унижат и ще го накарат да потърси коричка хляб при друг народ, утре друг ще емигрира и в един момент няма да има върху кой да упражняват безумията си. 
Разумният, за това е разумен - не харчи силите си за глупци. Просто ще изчака сгодния момент и ако на Господ който го е дарил със знание, опит, сила, мъдрост, енергия Му е угодно ще му разреши  и само с един кинжален удар ще реши проблемите си. Бързо и точно. Но това го решава Господ, истинският Духовен знае, че сам това не го решава. За това стои и чака Господ да изчерпи търпението си към глупците. Дано да е скоро, защото на много хора им писна от тези глупци - служители на тъмнината. 

Оринави