GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Плакати с всяващи страх символи
В Швейцария в ход са разгорещени дебати. Темата е предстоящият в края на месеца референдум, на който гражданите трябва да решат дали да бъде наложена конституционна забрана върху издигането на минарета в страната.
Искането за забрана се подкрепя от консервативни християнски групи и от най-голямата партия в швейцарския парламент, дясната Швейцарска народна партия. Техният аргумент гласи: изграждането на още повече минарета ще доведе до ислямизирането на Швейцария. Въпреки че малцина поставят под въпрос утвърдената в страната пряка демокрация, много граждани са обезпокоени от тона на сегашната кампания.
Минаретата като "ракети"
Тази седмица в много швейцарски градове се появиха плакати с призив за забрана на минаретата. На тях е изобразена застрашителна женска фигура с бурка пред швейцарския флаг на фона на минарета, заострени като ракети. Посланието е ясно: ислямът е нещо опасно, а минарето е най-видимият символ на тази заплаха.
Танер Хатипоглу, който е председател на мюсюлманската асоциация в Цюрих, е смаян не от идея за референдума, а от тона на кампанията. "Референдумът се използва като платформа за нападки срещу исляма и за маргинализирането на мюсюлманската общност. Това е една опасна насока", заявява Хатипоглу.
В Швейцария живеят 400 000 мюсюлмани, предимно от Балканите и Турция. Много са малко обаче джамиите, които имат минаре - едва четири в цялата страна. През последните години всички молби за изграждането на минарета биваха систематично отхвърляни.
Улрих Шулер от Народната партия е основна фигура в кампанията за забрана на минаретата. По време на своите публични изяви той най-несмущавано свързва минаретата с убиване с камъни, рязане на ръце, насилствени бракове и шериата. Той уверява своята аудитория, че всичко това ще дойде и в Швейцария, ако избирателите не гласуват против минарето. Шулер твърди, че противниците на забраната искали да забранят споменатите плакати, а по този начин да пресекат и свободната дискусия в страната.
Свобода на словото или расистка проява?
Истината е, че тези плакати породиха оживена дискусия в цяла Швейцария. Федералната служба против расизма ги заклейми, те бяха забранени в някои градове, а кметът на швейцарската столица Берн препоръчва те да не се използват. Само че с наближаването на референдума, плакатите се появяват на все повече места и мнозина се питат докъде може да стигне свободата на словото и на откритите дебати.
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4912562,00.html?maca=bul-TB_waz_bul-2896-xml-mrss
Не съм расист, но не обичам мюсюлмани и негри, тези групи хора почти не се поддават на цивилизация.
Много зло съм видял от тези 2 групи хора, без да съм им направил нищо. вината ми беше, че съм християнин. Господ може да ги обича всичките хора, но аз не мога. Да обичам тези, означава да намразя себе си.
