Ей на това се казва народно творчество !!!

Сутринта посетих градската баня и точно си насапунисах лицето, когато усетих в ръката си нещо твърдо. Отмих сапуна и погледнах какво държа - ах, флашка.

Огледах се - сред облаците пара се отдалечаваше гола фигура, направих опит да я запомня, но запомних само един гол гъз.

Набързо се изплакнах и оглеждайки се, се прибрах вкъщи. Мушнах флашката и... Оказах се, че на нея има СРС-е с познати гласове. Още от първите думи ставаше ясно, че това е разговорът между президента и министър председателя, за който се спомена вчера. Ето дешифрираният текст:

 ПЪРВАНОВ: - Добър ден, Първанов е.

БОЙКО: - Кой Първанов, от коя телевизия?

ПЪРВАНОВ: От никоя. Президентът се обажда.

БОЙКО: Сериозно? Ами какъв е тоя непознат номер? Не ми се изписва нищо.

ПЪРВАНОВ: Дадоха ми го от НСО - купили няколко телефона от циганите, дето още не се подслушват. Така че можем да говорим спокойно.

БОЙКО: Твоят може да не се подслушва, ама знам ли моя. Казвай.

ПЪРВАНОВ: Става дума за Мишо Бирата. Твоите хора пак го рекетират. Пък той е от моята квота.

БОЙКО: Тя твоята квота няма край, бе. С какво толкова е заслужил този Мишо Бирата?

ПЪРВАНОВ: Ами много дава за спорта. А нали сме се разбрали, който дава за спорта, да не го бараме.

БОЙКО: Абе сигурно не е само това. Сигурно си и плаща.

ПЪРВАНОВ: Той отдавна иска да се разбере и с вас, но не знае на кого да се обади - на Танов ли, на Дянков ли, на теб ли? За ракията се разбрахме миналата година, нали, ама не е ставало дума да се разберем кой при вас кара влака с бирата?

БОЙКО: Който го кара, ще му се обади. Айде от мен да мине, кажи на Мишо, че ще го оправим - щом е за спорта, и че си държа на думата. Ама да ми пишеш жеста, щото един ден като се обърне палачинката, ще имам да вземам.

ПЪРВАНОВ: Няма проблеми. И аз си държа на думата...

БОЙКО: Ало, ало, Първанов, наистина ли си ти? Дянков, ти ли си правиш майтап?

ПЪРВАНОВ: Аз съм, но почнах да си преправям гласа. Ако записват разговора, ще кажа после, че не съм аз.

БОЙКО: За следващия път и аз ще си преправям гласа. Но ще трябва да си уговорим парола, за да се познаем.

ПЪРВАНОВ: Какво предлагаш?

БОЙКО: Ти ще си "Гоце", аз ще съм "Боце".

ПЪРВАНОВ: Елементарно, Борисов, личи си, че си бил прост пожарникар.

БОЙКО: Предлагай ти.

ПЪРВАНОВ: Аз ще съм "круша", а ти ще си  "ябълка". Хайде, рапорт даден.

БОЙКО: Рапорт приет. 

 Дешифрирал:Дачко Яворов


ЛИЧЕН КОНТАКТ
Радой Ралин
 (1965 г.)

Харун ал Рашид
бил голям чешит
и народа си много обичал.
Затова на своя глава
като просяк той се преобличал
и кръстосвал нощя из Багдад,
За да знае какво се говори,
за да знае какво да стори,
за да бъде в Багдад благодат.

 Предрешен така,
той подлагал ръка.
Хората милостиви,
а защо не и досетливи,
хвърляли монета голяма,
после беж да ги няма...

 И прибирал се мъдрият халиф
много щастлив:
щом народът
милостинята щедро раздава,
значи,
добре се той препитава.

 Но тази идея похвална
на всички просяци не се понравила.
Конкуренция нелоялна
царската особа им правила.
И по късна доба
стар просяк спира царската особа:
"Колега, в момента
що за мента?
Прощавай, че в държавните работи влизам,
но това е чист либерализъм...
Първият човек така да се излага.
Ами в тъмното една тояга?
Ще осиротее народа...
Такива жестове сега не са на мода.
Що за мисия мизерна
да кръстосваш предрешен Багдад?
Стой си в своя палат.
Има техника модерна..."

 Харун ал Рашид
взел в предвид
това народно предложение
и му дал широко приложение:
под всеки балкон - микрофон,
на всеки клон - микрофон,
във всеки вагон - микрофон,
във всеки файтон - микрофон,
на всеки кон - микрофон,
във всеки салон - микрофон,
във всеки телефон - микрофон,
във всеки биберон - микрофон...
И халифската държава процъфтява
във възход непрекъснат,
защото личният контакт
с народа е непрекъснат.

 

Да, факт,
Под небосклона
осем милиона
микрофона...