Превод на текстове от коптски език, писани преди около 1200 години, хвърлят нов поглед върху последните дни на Христос. Двата ръкописа са открити още през 1910 г. в Египет. Впоследствие попаднали в колекцията на американския предприемач Джон Морган, един от тях се оказал в музея на Пенсилванския университет, а друг – в библиотеката музей Морган в Ню Йорк.

В книгата с името „Псевдо Кирил Йерусалимски за живота и Страстите Христови” (Pseudo-Cyril of Jerusalem on the Life and the Passion of Christ) преводачът и съставител Рудолф ван дер Брук) от университета в Утрехт представя колекция апокрифни произведения, съдържащи неизвестни сюжети от Евангелието.

Например описва се подробно вечеря на Исус с Пилат Понтийски в навечерието на разпятието, както и вътрешните страдания на юдейския прокуратор.

© The Pierpont Morgan library

„Без излишен шум Пилат нареди маса, и той яде с Иисус на петия ден от седмицата. Иисус благослови Пилат и целия му дом”, се казва в текста. „Пилат после рече на Иисуса: Сега, като настъпи нощта, можеш да се облечеш и да си идеш, а сутринта аз ще изпратя сина си да умре вместо тебе.”

В отговор на това Исус успокоил Пилат и отказал, като добавил, че и сам може да си отиде, ако иска. „Тогава пред очите на Пилат Иисус стана безтелесен и невидим за известно време.”

Вероятно точно от способността на Божия син да променя формата си е продиктувана целувката на Юда – така той дал знак кой от присъстващите е Исус. Да добавим, че според текста Тайната вечеря и последвалото арестуване на Исус са станали във вторник. Това противоречи на Евангелието, където тези събития се асоциират с четвъртък, който в християнската традиция се нарича Велики (Чист) четвъртък от Страстната седмица.

По такъв начин се получава, че последната вечеря на Исус в навечерието на разпятието е била не с апостолите, а с Пилат Понтийски.

Коментирайки неизвестното преди предложение на Пилат да пожертва живота на своя син заради Христос, авторът на книгата отбелязва: „Свидетелството за това в ръкописа не означава, че събитията са се развили точно по такъв начин. Дадените текстове съответстват на коптската и етиопската християнска традиция за уважително отношение към личността на Пилат Понтийски и по-скоро отразяват представите за живота на Христос на определена група хора преди 1200 години.”