Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2018 20:57 - АМЕРИКАНСКА ЛУДНИЦА
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 9659 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 18.10.2018 20:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Тоалетните войни“, войнственият феминизъм и расизмът спрямо белите граждани - всичко това вече се е превърнало в реалност в Съединените щати и скоро може да стане част от ежедневието във Франция, пише в книгата си бившата парижанка Жаклин Смит, която сега живее в САЩ.

На страниците на Le Figaro авторката предлага поглед към перспективата пред френското общество, ако Франция приеме „политически коректните" идеи, идващи от Съединените щати.

 Както си спомня на страниците на Le Figaro журналистката Джудит Вайнтрауб, до съвсем наскоро французите имаха навика да се присмиват на „пламенността“ на американските интелектуалци с техните идеи за война между половете, джендърната идентичност или „антиспецизма“ (изравняването на правата на човека с тези на животните), защото смятаха, че, след като прекосят Атлантическия океан, „политкоректните“ теории „ще се разбият в стената на старата добра републиканска култура" и не ще успеят да установят във Франция  „диктатура на малцинствата". Когато обаче „цунамито" на движението #MeToo отекна във Франция вече със собствена, френска вълна от разобличения, тази увереност видимо намаля.

В своята книга „Видяно в Америка, скоро и във Франция“ (Vu en Amйrique, bientфt en France) Жералдин Смит, бивша парижанка, живееща повече от 10 години в Северна Каролина, разказва какво очаква Европа, ако не сложи бариера срещу идеите, идващи от Америка.

Обществото, описано в книгата, няма нищо общо с философията на „мирно съжителство", която се пропагандира от левия френски елит:

„"Жените в него воюват срещу мъжете. Хомосексуалистите, лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и разни други войват срещу хетеросексуалните. „Потиснатите расови малцинства" воюват срещу белите хора, а и помежду си“.

Журналистката отбелязва, че много от идеите и практиките, описани в книгата, вече са намерили почва във Франция и се забелязват „първоначални симптоми на заразяване".

Сред тях е, например, борбата за създаване на специални тъмни лейкопласти за негри и други с тъмна кожа (тъй като бежовият цвят на лепенката се смята от американските активисти за „микроагресия“ на белите хора против „потиснатото малцинство“). Такава идея е още и създаването на организации, в които е забранено да членуват хора с бяла кожа (или просто мъже с бяла кожа – за жените е разрешено, тъй като те може да бъдат изнасилени).

След като се заселила в Америка, френската журналистка Джералдин Смит открила за себе си свят, в който диктатурата на малцинствата се проявява в най-малките детайли от ежедневието", пише Le Figaro. Книгата привежда ярки примери как тази диктатура вече е променила живота на американците.

Като такъв пример, Смит сочи „тоалетната война". Тя започнала в Северна Каролина през 2016 г., когато консервативният губернатор Пат МакКрори издал декрет, нареждащ използването на обществените тоалетни в правителствени сгради да става в съответствие с биологичния пол (тоест, с нормалния пол) на посетителя. Това довело до „яростна борба" между привържениците на традиционните сексуални разделения и защитниците на транссексуалните права, които искали тоалетните да се използват в съответствие с избраната полова идентичност (тоест, ако мъже се „чувстват жени“ - да ползват женската тоалетна).

Тази борба доведе до съдебни дела срещу губернатора на щата, бойкот на Северна Каролина от страна на Националната баскетболна лига, Националната университтеска лига, отмяна на концерт на Брус Спрингстийн, отказ на фирми и компании да откриват офиси в щата и т. н. Общата загуба за Северна Каролина била 200 милиона долара.

Друг пример е обсебеността на американските университети от въпросите на т. нар. „полова идентичност“ и от манията за въвеждането на безброй правила и разпоредби, които да били гарантирали „безопасна среда"  за представителите ЛГБТ-общността и зачитането на техните права.

Друга „идея-фикс“ на американската университетска среда е борбата срещу „сексуалните попълзновения тормоз и насилие“, която обикновено взема гротескни форми. Например, Смит разказва за свой познат, студент в американски колеж, който бил заплашен от изключване заради „сексуално агресивен" танц на студентско парти.

Според администрацията на колежа, младежът трябвало да получи съгласието на женската част от залата, преди да танцува „салса“. Както отбелязва авторът на книгата, въпросът за „съгласието" на сексуалните партньори се е превърнал в ключов за американското право – като, на всичко отгоре, всеки щат тълкува това понятие по своему.

В някои части на страната съгласието за физическа близост може да бъде оттеглено както по време на половия акт, така и сед него – който акт в такъв случай ще бъде преквалифициран като изнасилване.

Ако пък липсата на свидетели не позволява да се установи истината, е прието да се вярва на твърденията на жената.

Стремежът да се предстаавят като жертви на насилие е характерна черта на съвременните американски жени, отбелязва Смит. При това, става дума не само за сексуално насилие, но и за „словесно насилие“ - това е друг термин от речника на войнствените феминистки, когато искат да прекратят спор, който губят и не им изнася.

Но най-острият проблем си остава расовият въпрос.

Всеки гражданин на САЩ е длъжен да съобщи официално за своята расова принадлежност - в кабинета на лекаря, в училището, в избирателната секция и в много други ситуации.

В такива случаи много американци предпочитат да се представят като представители на малцинствата, за да извлекат привилегии от т. нар. „позитивна дискриминация" – например, за да получат преференции при кандидатстване за университет.

В същото време белите жители на САЩ все по-често се сблъскват с ограничения. Смит разказва историята на друг познат студент, който искал да живее в общежитие със своя приятел-негър.
Представителят на негърското университетско братство обаче забранил на негъра от Гана да живее с друг в стая, освен с „брат по цвят на кожата“.
Авторката на книгата разказва и за други случаи на изнудване от страна на негри срещу други негри, които искат да общуват нормално с белите си колеги. Американските негри от миналото се бориха за правото да се интегрират сред белите американци – но днес по-младото негърско поколение изисква да му бъде признато правото на някаква „специална и изключителна идентичност", отбелязва авторката. Тя пише:

„Ако предишното поколение чернокожи се бореха за правото да седнат на общата маса с белите – днес те искат да им бъде сервирана маса със същия размер, но отделна".

Страхът от „гняв“ на една или друга малцинствена група принуждава американските издатели да използват услугите на читатели, чиято задача е да търсят в ръкописите „Чувствителни места"   - т.е. всякакви следи от расизъм, сексизъм, обидно отношение към затлъстелите хора и други коментари, които някоя малцинствена група може би ще сметне за обидна. Търсенето на тази услуга е толкова голямо, че дори са се появили платени сайтове, които предлагат достъп до базите данни на такива читатели, подредени по техните „сфери на специализация", например: ЛГБТ, ортодоксални евреи, умиращи пациенти, глухи, шизофреници, порно-актьори и т. н.  

Всичко това Смит смята за "заразна болест", която скоро може да обхване Франция.

---

http://www.lefigaro.fr/vox/monde/2018/10/12/31002-20181012ARTFIG00003-stop-au-politiquement-correct-quand-les-derives-americaines-menacent-la-france.php?redirect_premium

 




Гласувай:
9


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3742867
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031