След няколко дни се навършват 30 (три_десет) години от едно важно за мене събитие. Толкова години се навършват от както почнах да се занимавам реално с нещо, което тогава в началото считах за много лесно. Бях в меко казно еуфорично настроение все едно бях преоткрил топлата вода. Тогава и през ум не ми е минавало с какво се захващам. Събитията ме връхлитяха като ураган, като тайфун с нежни имена. И до ден днешен не мога да вдигна глава и да си планирам утрешния ми ден, а доста често и днешния ми ден.  Бил съм нагазил в Марианската падина, която е с дълбочина 11 022 метра. А аз си мислих, че си мия глезенете на краката в леген с вода в банята :) омърсени от ежедневните работи, където съм ходил насам - натам през деня. Сега от погледа на изминалото време и събития, просто се очудвам, как изобщо съм се задържал да не се удавя, когато съм се гмурнал в най-дълбокото място на Вселената.... опсссс.... на планетата ни. :)   По някакво странно стечение на календара разликата между тогавашния и сегашния календар е само два дни. Както казах, лични спомени. Тогава, през 1992 година месни заговезни бях на 1-ви Март, а сега са днес- 27 Февруари. Значи, вече днес се навършват 30 години от както съм вегетарианец. За мнозина това не е нищо, но на база опитност и преживяни събития на мене ми се сториха тези 30 години като 30 хилядолетия.... цяла вечност от наситеност и концентрация на преживяности. Не мога да пропусна и да не го отбележа този ден днес. За тези 30 години съм чувал за себе си изключително много измислени и  фантасмагорични небивалици. А колко не съм успявал да чуя - един Господ знае само. Всеки има право да си мисли, каквото си иска. но в началото имаше много жестоки подигравки, няма да се изкуша да ги цитирам, защото са прекалено лични преживявания, пък и не искам да си правя харакири. А може пък, да се окаже, че тогавашните подигравчии сега да са много върли превърженици на "духовността" и да са станали повече вегетарианци и от мене.дори!? А както е известно на мнозина, аз съм много страхлив човек.  :) Моите преживявания бяха много наситени през този изминал период и нямах физическото време да се занимавам с глупости и помпозности. Но сега виждам, че тогавашните ми критикари са станали дето се вика "по католици и от папата" :) Но за мене това обаче, не е проблем. Не проблем, че се хвалят наляво и надясно колко са духовни, забравили обаче онези гладни години в които обричаха на глад и мизерия мене и околните ми. Но е проблем, голям проблем е, че забравили какво са правили, сега много от тях почнаха да ме учат, как се правило. Господ да им прощава според Неговите Правила и Закони. Възмездието е Негово, не е мое. А аз само си искам от Него Обещаното от Него. При това има неща, които ми е Обещал, без да съм ги искал. Но няма да крия от себе си, че залитнах по някои от Обещаните неща.  Но те са твърде лични, за да ги цитирам. Благодаря Му, че ме запази жив през тези години! Да се занимава човек реално с духовност, се оказа, че не било никак лесна работа. Иначе, празните приказки и думи отшумяват, но все пак, оставят тежка и гадна горчилка в душата след тях. Сега имам нова молитва към Него- ако меже да направи така, че тази горчилка да я измие от душата ми!? Въпреки голямата ми самоирония за която и Той ми е правил забележки, някои неща трудно се забравят, да не кажа никак..... 

Аз вече 10 години съм вегетарианец. За мен всичко почна 2012 година. Преживях доста неща лични. Стигнах до същия извод и молитва. Щом си оцелял след това гмуркане на онова място няма нищо....И при мен всеки ден е нещо ново и различно, нищо не мога да планирам. Оставил съм по същия начин възмездието в ръцете на Бог.
Доста съм отворен за някои усещания в момента за които никой няма да повярва...., но въпреки това Ръководителя ми ме пази и не само Той. Установих, че имам здрава гърбина и зъби. След толкова удари и заплахи още мърдам. Има и други неща но не мога да ги споделя тук. Лични преживявания. Могат да се опитат да направят много неща, но Душата помни Ангелите и всичко, което и е показано....Здраве и успех на теб и
семейството ти.